Вкусове
Вкусове
Вкусовете разни от храните (на живота)
Значение и ефект различен имат.
Коприва пареща, чушлетата люти,
Тръните и трънчетата нужни ли са те?
Нужни са! Те за на живота делото напомнят!
Казват път трънлив - копривата пàри,
Кръв малко тръните пускат.
Но как отровите на организма, на психиката
Ний да намалим - да ограничим?
Пътеките си чисти да направим как?
От тръните по пътеките природни да се боим не бива!
Тръните, копривата, те са за ръцете - лютото.
Те са на Слънцето, на Хорс, на Ра - представители на земята!
Отровите, съществата малки вредоносни, смъртоносни - се побеждават с лютото, с горчивото! Ура.
Тютюнът смолоносен-вреден уж - тях ги бори.
Защо отрови и същества отровоносни - рибки, змии, други - най-много на Екватора ги има?
Слънцето твори ги, но пак слънцето
чрез храните люти и горчиви ги ограничава.
Значи "лошото" още по-лошото владее го.
Ето защо - нужни са горчивото и лютото.
За да има човек воля да преодолява
Пепятствията разни във живота.
Не може с юмрук пирон да се изправи
Или закове.
Горчивото и лютото за "пирона" тоз чук са!
А сладкото какво е - то е на плодовете узрели
слънчевия вкус.
То е любовта.
Любовта е на къщата на сградата "стените и прозорците" красиви.
Но преди това, преди стени, прозорци и живот в сградата тази да има -
"камъните и бетона" на горчиво-люто нужни
Са били.
Така, и вкусът сладък място има тук.
Той на щастливия живот е символ.
А солта-соленото какво е?
Солта е знанието.
Знанието за ума светлина е, тежко му е и на самият ум когато той да мисли трябва.
Това пък на вкуса солен е "върло" неизбежно.
Да асимилира, да приложи - знанието да въплати.
А киселото нужно ли е? Киселините
хранителните вещества разграждат.
Енергия освобождават те. Тялото с вещества
Чрез кръвта снабдяват.
Киселините се обаче в организма трупат.
И ден един прекрасен във смъртта го пращат.
А смъртта какво е? - ден един това е -
Зимен и студен.
И киселото нужно е - за живота и смъртта!
До вкусът стъпчив дойдохме.
Той пък мушмулата-дюлите-ябълките райски
Дълготрайни, ароматни прави.
И това е нужно, мушмулите и от студа, снега и зимата
Не се боят!
Казваш - не обичам люто.
Лукът-кромид обаче за готвенето всяко нужен е.
Храните люти, горчиви, сладки, солени, кисели,
стъпчиви - всички те - са нужни!
За организма цялостен са нужни,
И - за тялото, душата и духа.
Това целокупно отношение
Радостта поражда във живота.
Не искаме нещо - да, но и да не искаш
Нужно то е все пак.
За да се промъкне човекът през живота,
През неговите прагове и теснини.
И смъртта дори, когато дойде време,
Да се посрещне с достойнство, пълнота.
Да се до боговете така, човек ще може
Приближѝ,
И бог дори да стане ден един.
Слава на Велес!
Ура.
Лесничея
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леснич Велесов Всички права запазени