Вкусът на любовта
Уморих се, любов... да проглеждам през страстите слепи,
във изпросена с жажди мечта да ми хвърляш петак,
да душа страховете си мъжки във дланите слети
и за женската хубост да пия от сутрин до мрак...
Уморих се, любов... нямам сили със теб да се боря
и умирам от болка, когато ме удряш с вини,
с оня зъл призрак „ревност” във мен до полуда да споря,
да съм зрънце надежда в една броеница от дни...
Уморих се, любов... да ми кърпиш сърдечните рани
със конци от очакване и със иглата от грях,
от разделите спомен да хвърлям в мисловни герани,
уморих се във теб да горя и да ставам на прах.
И се питам, любов, проумя ли коя си ти всъщност? -
Мойта вяра да срещна загубен във чувствата Аз
или къс суета със примамлива, палеща външност,
оглушала въздишка от крясък на луднал екстаз...
но каквото да си, не обличай съня ми в забрава,
нека мира да нямам, когато ме стрелнеш с очи,
да, вкусът ти тръпчив цяла вечност от зов заслужава
и в живота ми нека докрай сладоносно горчи...
© Михаил Цветански All rights reserved.
) разкошотия си сътворил този път 
