Feb 18, 2012, 12:14 PM

ВЛадиатор 

  Poetry » Love
529 0 0
Рицари мои, къде се отнесохте,
забулени нежно от гъстия мрак.
От обич сразена, вековната прах
издайно се гърчи изпод нозете ви.
Нека стрелите - в посока нишани
ви бъдат закрила в нелекия път.
Събудени в утро от сребърна мът,
глухарчета леко летят над поляни.
Рицари мои, къде са ви песните
с китари под свежия кестенов дъжд,
под който върви с дръзновение мъж -
птици е срещал, от утрото стреснати. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Random works
: ??:??