Feb 18, 2012, 12:14 PM

ВЛадиатор

  Poetry » Love
646 0 0

 

 

Рицари мои, къде се отнесохте,

забулени нежно от гъстия мрак.

От обич сразена, вековната прах

издайно се гърчи изпод нозете ви.

 

Нека стрелите - в посока нишани

ви бъдат закрила в нелекия път.

Събудени в утро от сребърна мът,

глухарчета леко летят над поляни.

 

Рицари мои, къде са ви песните

с китари под свежия кестенов дъжд,

под който върви с дръзновение мъж -

птици е срещал, от утрото стреснати.

 

Рицари мои, с кираси провлечени,

с тъга ли завършват дуели и бой,

не един се окичи пред дами - "герой",

с него са пътищата им пресечени.

 

 

по времето на "Морски звезди"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...