Влак, молитвеник и два чифта очила
Влак, молитвеник и два чифта очила
Пътувам във влака във събота
и наблюдавам земята и хората;
кой не успял да надвие умората;
кой се преражда от дъното.
И ето че виждам - надежда!? -
женица, облечена в черно;
не гледа навън, не поглежда;
молитва чете. Немодерно.
Отпива си глътка водичка;
към молитвите пак се обръща.
Да е искрено или привичка?
Да си тръгваш или да се връщаш?
Очила носи, виждам, жената.
Гара. Спиране. Бързане. Чакане.
А жената смени очилата
за молитви със други - за плакане.
© Владислава Генова All rights reserved.
