Влакове насрещни
Влакове насрещни,
необуздани светове.
Бързи, кратки срещи
и сбогуващи ръце.
Думи, хвърлени на вятъра
и разплакани очи,
а пероните задъхани
и отвсякъде тъга вали...
© Цветана Качерилска All rights reserved.
Влакове насрещни,
необуздани светове.
Бързи, кратки срещи
и сбогуващи ръце.
Думи, хвърлени на вятъра
и разплакани очи,
а пероните задъхани
и отвсякъде тъга вали...
© Цветана Качерилска All rights reserved.

paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...