Влакът към зимата
ВЛАКЪТ КЪМ ЗИМАТА
... край прозореца на влака бягат пустите селца,
дядко мъкне от дъбака във каручката дръвца,
три овчици – живи мощи, блейват ми едва-едва,
спънат кон в полето пощи осланената трева,
крачат в блатната тръстика седем гъски и гъсок,
и ослето си с камшика бие циганин жесток,
листопадът листи гони върху пустото шосе,
подир черните вагони джафка озверяло псе,
със кондукторката руса пафках борото на крак,
колко още ще ме друса този мой безсънен влак? –
нека нощ се спусне звездна подир моите слънца,
искам вече да изчезна в зимата с коджак дръвца.
© Валери Станков All rights reserved.
