Влакът на живота
Разкъсван от нестигнати мечти,
разбит от непосилните товари
и днес във мен надеждата трепти,
че имам аз пред мене още гари.
И движа се с години в този влак
през спирки, малки и големи гари.
Посрещам и изпращам всеки мрак
и сутрин слънцето в очите пари.
Посрещам и изпращам всеки път
любими мои хора по трасето.
В душата ми остава тъжен кът
и скрита болка в гънка на сърцето.
И слизат, и се качват в моя влак
познати пък и нови-непознати.
И всеки носи своя явен знак
от болките и грижи непризнати.
Забързан, този влак във ден, във мрак
ме вози към последната ми спирка,
където - слязал - ще опъна крак
до ненаписаната стихосбирка...
© Никола Апостолов All rights reserved.
