Влакът през Черепиш
ВЛАКЪТ ПРЕЗ ЧЕРЕПИШ
Понеже не обичам кроасани,
пък и, нали съм гараджийско псе,
във влака – в Черепишките балкани,
от глад направо взе да ме тресе.
Край мен скалите взеха да се къртят
на буци разтопени сирена! –
и – жив ли съм, се чудех, или мъртъв? –
поне да бях загинал на война.
На Руска Бяла бях напълно гроги!
До Враца се смалих хептен от глад.
Добре, че тренът спря на гара Своге –
и аз да хапна блокче шоколад.
Надве-натри на Мездра дръпнах фаса.
И – свирка машинистът щом наду –
в купето размечтах се с теб – на маса
да си похапнем някой ден фондю!
Да ми свариш чорбица от коприва.
Да донесеш десерт – рахат-локум.
И да си, Боже! – толкова красива! –
че аз по теб да губя ум и дум.
Добре, че пих на Горна две-три бири
и на престоя в Шумен още три,
та да не слушам как ужасно свири
стомахчето ми – вулканично ври.
Съдбата – тази циганка крадлива,
без теб на гара Варна ме свали –
щастлив, че бях със теб – в локомотива,
прерязал Черепишките скали!
© Валери Станков All rights reserved.
