Влизаш в мойта спалня като в закусвалня
(Монолог на една мръсница)
. . .
В блока ти си палав съкооператор,
а при мен - редовен, лаком консуматор.
Често пребиваваш гратис в мойта спалня,
влизаш и излизаш като в закусвалня.
Не, че аз предлагам някакви закуски,
въпреки че вечер сладичко ме хрускаш.
Вярно - разполагам с някои десерти,
мога да изнасям солови "концерти"...
То, добре, че моят дълго е в чужбина.
Вика ме при него. Иска да замина.
Колчем се обади, все за туй ме моли.
Досега обаче имах тук гастроли...
Чувстваш се чудесно в моята квартира.
Без ангажименти - само секс и бира!
А етаж по-горе, чака те жената!
Хич не подозира гаврата, горката!...
Вчера ме покани на кафе у нея,
искрено ме жали, че без мъж си крея...
Даде ми за пример за семейство здраво
вашето. Аз кимнах и й казах "Браво!"
А пък ти, глупако, взе, че се издъни -
снощи на вратата у дома си звъннал!...
Нищо нелогично. Тука лошо няма.
Само да не беше с чуждата пижама!...
В тъмна доба слезе долу до боклука,
никой да не види, че се връщаш тука.
Копче в асансьора грешно си натиснал
и пред твойта мила сам си се накиснал...
А сега очаквай мечка да те гази,
щом не си научил как честта се пази!
Писна ми от разни полови таланти,
но в живота шарен - пълни дилетанти!
Смятам да замина утре при съпруга
(само да не сваря във леглото друга!).
Трябва да укрепвам тази малка клетка,
ще го впиша после в неговата сметка...
Във леглото тука съм и страст, и котка,
ала във чужбина ще съм патриотка!
Няма да се давам на разни жабари -
по корем да лазят, гръм да ги удари!
И ще съм съпруга - обична и вярна,
предана и кротка, нито грам коварна.
Смяташ ме мръсница? Туй е твое право...
Айде, заминавай!.. И по живо-здраво!...
© Роберт All rights reserved.
