Влюбен бард за тебе пее ( Трета част )
ОСМА ПЕСЕН
Дъждът ще завали и утринта
макар безслънчева ще е полезна.
Ще напои небесната вода
земята със живителност чудесна.
И ще покълнат всички семена,
ще бъде пролетта по-пъстровесна.
Полета и гори в зеленина
с ухания ще вдъхват ведрина.
Вали дъждът от облаците бели
и късче се показва синева.
Дървета и цветя са разцъфтели,
растат по малко храсти и трева...
И ето - по обяд дъждът е спрял и
лъчите приказни благословя.
Отново топла светлината гали
и птици с песните са полетяли.
Така и ти - ту Слънце си, ту дъжд.
Сред тишина понякога валиш.
В мечтанията мои изведнъж
очаквам с дар - любов да се явиш.
Че ти си красотата е безспорно
и чувствен дух си ти от свят по- висш.
И ден, и нощ сърцето неуморно
за теб тупти повторно и повторно.
ДЕВЕТА ПЕСЕН
Аз няма да съм пръв, нито последен
и няма да съм даже по средата.
Дали ще съм богат или пък беден,
в небето или вледенен в земята?
Дилемите излишни са, когато
живее с обич пламенна душата.
Да вярвам в плодородното ти лято
по- ценно е от диамант и злато.
За мен е важно да те убеждавам,
че в теб вълшебство има още много.
Все с влюбен поглед ти се наслаждавам
напук на ориста със злото строго.
С тъгата ти тъгувам, но се боря
със ежедневието ни жестоко.
С любов опитвам път да ти отворя,
за теб каквото мога аз ще сторя.
Да те подкрепям в трудни часове
е мисията моя непрестанна.
С надеждата си спирам гласове
от пъклен свят на тъмнина нестранна.
Бъди това, което ти отива -
сърцето ти от добрина е манна.
И болката ти чарът ти не скрива,
от днес ти утре ще си по-красива.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
