Влюбен в дърво
Да ви призная, влюбих се в дърво,
от есента вълшебно позлатено.
С корона хармонична, с право и източено стебло,
за радост на очите сътворено.
Обгърнах ствола с ръце
и чух как шепне тихо и смутено:
- Човече, не се превръщай в дете,
на тебе друго ти е отредено!
Помилвах нежната кора, обсипах я с целувки топли,
а то, красивото дърво,
студено, глухо бе за моите любовни вопли.
- Чуй, смешен си, не си кълвач,
не ще проникнеш в мене.
Как може, що за странен вкус? -
усетих дървесината му много, много възмутена.
- Но как? - извиках натъжен,
че искрен съм, нали ми вярваш?!
Без твоята любов съм съкрушен,
не стой като дърво,
ти просто прекаляваш!
- О, стига, аз съм си дърво,
не мога да изпитвам чувства,
не ще ме купиш и със куп пари,
дърветата не вършат блудства.
Опитах пак, и пак, и пак,
поливах го, торях и против паразити пръсках,
но гордо си стърчи и до сега,
макар че своята глава
с пепел от тъга поръсвах.
Скова студът, окапаха златистите листа,
килим вълшебен хладната земя покри грижливо.
Едва тогава проумях,
съблечено дърво не е красиво.
© Иван Иванов All rights reserved.
