Да ви призная, влюбих се в дърво,
от есента вълшебно позлатено.
С корона хармонична, с право и източено стебло,
за радост на очите сътворено.
Обгърнах ствола с ръце
и чух как шепне тихо и смутено:
- Човече, не се превръщай в дете,
на тебе друго ти е отредено!
Помилвах нежната кора, обсипах я с целувки топли,
а то, красивото дърво,
студено, глухо бе за моите любовни вопли.
- Чуй, смешен си, не си кълвач, ...