May 3, 2017, 7:46 AM

Влюбена

  Poetry » Love
924 4 16

Измислих те, любов, преди години,
рисувах те със ангелски крила,
а в думите неречени чрез рими,
магия слагах с щипка влюбен смях.

И вярвах, ще си истинска, красива,
единствена, изпратена за мен,
дъга да сложиш във душа чуплива
и слънчев лъч в живота разлютен.

Сънувах те, мечтаех те и знаех,
че има те свободна, не във плен,
която с обич ще ме приласкае
и сбъдне най-бленуваният ден.

Тогава, аз със тебе да се слея,
в луда страст да срещна вечността,
и в ритъма сърдечен да успея,
танца да превърна във съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...