Влюбена жена
Гълъбите пак накацаха
на моя светъл прозорец.
Гълъбите пак са край мен.
Хора, чуйте ме! Има и обич,
и нежност... в този свят
от болка и студ наранен.
Има я моята вяра, че всеки
ще намери трошица любов.
И денят ще бъде чудесен
като повей на ангелско крило.
А аз ще изгарям, ще чакам,
ще копнея до трети петли,
ще запаля дори малка свещ
или голям огън в мрака -
ще го опазя - да се разгори,
защото вярвам,че Бога
тази нощ ще помисли
като мене с обич - за теб...
И ще ти стане някак светло!
Ще имаш и от моята вяра,
за да намериш път и в мъгла.
Ще преболея без твоето –Прости...
Но ако сърцето те повика – Ела?
© Станислава Дайлянова All rights reserved.
