пенелопе (Станислава Дайлянова)
23 35
Oct 15, 2010, 11:53 PM

Влюбена жена 

  Poetry » Love
1131 0 4

                                                      Гълъбите пак накацаха

на моя светъл прозорец.

Гълъбите пак са край мен.

Хора, чуйте ме! Има и обич,

и нежност... в този свят

от болка и студ наранен.

Има я моята вяра, че всеки

ще намери трошица любов.

                                                  И денят ще бъде чудесен

като повей на ангелско крило.

А аз  ще изгарям, ще чакам,

ще копнея до трети петли,

ще запаля дори малка свещ

или  голям огън в мрака -

ще го опазя - да се разгори,

защото вярвам,че Бога

тази нощ ще помисли

като мене с обич - за теб...

И ще ти стане някак светло!

Ще имаш  и от  моята вяра,

за да намериш път и в мъгла.

                                                 Ще преболея без твоето –Прости...

         Но  ако сърцето те повика – Ела?

 

 

© Станислава Дайлянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??