Вятърът гони жълти листа,
премята ги като монети златни.
Унила си отиде есента,
докрай изчерпала от своите блага.
От парцаливото небе се леят
потоци дребен дъжд студен.
Настръхналите улици немеят,
от тъжното усещане на този ден.
Ала до мокрия намигащ светофар,
напук на всичките закони земни,
дошли като от Бога дар,
целуващи се влюбени от щастие са онемели!!!
© Снежана Францева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
