Nov 6, 2009, 11:29 PM

Влюбени

  Poetry
2K 0 8

Вятърът гони жълти листа,

премята ги като монети златни.

Унила си отиде есента,

докрай изчерпала от своите блага.

 

От парцаливото небе се леят

потоци дребен дъжд студен.

Настръхналите улици немеят,

от тъжното  усещане на този ден.

 

Ала до мокрия намигащ светофар,

напук на всичките закони земни,

дошли като от Бога дар,

целуващи се влюбени от щастие са онемели!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Францева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...