"Не обичай! Не обичай!" Все това,
си повтарях, след като те срещнах.
Мислех си, пораснала съм за това
и да няма да допусна да се случи нещо.
Всъщност, случиха се хиляди неща.
Сърцето ми тъй влюбено препуска.
Ти към мене, пътя бавно извървя
и сега дори не искам да те пусна.
21.01.2015
© Сияна Георгиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
