Влюбих се, Господи...
Влюбих се, Господи, в чудна жена -
красива... богиня... Венера,
тя денем е слънце, а нощем - луна,
мое утре е... и моето вчера.
Обичам я, Господи, не ми ли личи,
с нея денят ми се буди,
не ме ли помилва с гальовни очи
дяволи хващат ме луди.
Щом вятърът зърне я, кротва за миг,
в косите ù ангелски плува
и мил коленичи пред нейния лик,
задява се... трепка... палува.
Във нея оглежда се всяка звезда,
дъх затаяват простори
и спира да лее сълзите дъжда,
присвятква... ревниво бърбори.
Обичам я, Господи, приказ жена,
стихия от нежност... мадона,
тя ден и нощта е, и ласка в съня,
жена е... и моя икона!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
