Mar 3, 2007, 12:07 AM

Влюбване

  Poetry
1K 0 4
Виждам в очите ти нежност!
Караш ме да се чуствам жена!
А всъщност ти си мечтата на всяко момиче -
честност, добрина и мисъл в теб преплитат се.

Никога не съм мечтала да съм част от нечия мечта,
а днес - мечтаят много хора...
И всъщност аз решавам коя мечта да се осъществи,
и коя - отново да потъне в забвение...
Навярно ти мечтаеш също...
Навярно и за мен дори...
Но аз не искам да съм част от твоята фантазия...
Аз искам да съм част от твоя истински живот...

Не мога да кажа, че те обичам -
не искай ти от мен това!
Но влюбвам се във теб с такава скорост,
че дори самата аз не мога да се осъзная...
А страх в сърцето ми таи се,
дали не бъркам - за пореден път -
искренната обич с чистата признателност.
Но днес не искам за това да мисля!
Щастлива съм и знам,
че няма място в мен за дъжда на самотата...

Усмивката си не мога вече аз да крия...
Искам да изкрещя пред всички:
                         "ВЛЮБЕНА СЪМ!!!"
Ала страх ме е да не би да развяля всичко с тези думи -
колкото и искрени да са те...
Затова ще кажа само на теб,
защото знам, че и ти изпитваш чуствата,
които не ме оставтят нощем да спя...

                                                                                         13.Юли.2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Лазарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...