Вместо да умирам
Болеше, все едно ще свърши времето
и моят свят, незаслужаващ съществуване.
След всичките грабежи и отнемане,
не зная ние с теб дали си струваме
Душеше тази мисъл преди лягане,
че цялата ни обич е телесна.
И примката полека се затягаше.
А мойте истини увисваха отвесно.
Понякога преглъщах тишината,
която гарантираше света ни.
Но толкова тежеше самотата,
че всеки път умирах, щом се съмне.
Но вече нямам сили да е същото.
От многото възкръсване съм друга.
Не мога да забравям и преглъщам.
И вместо да умирам - се събудих.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
