darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
Sep 29, 2009, 11:50 AM

Вместо да умирам 

  Poetry
1247 1 13

Болеше, все едно ще свърши времето

и моят свят, незаслужаващ съществуване.

След всичките грабежи и отнемане,

не зная ние с теб дали си струваме

 

Душеше тази мисъл преди лягане,

че цялата ни обич е телесна.

И примката полека се затягаше.

А мойте истини увисваха отвесно.

 

Понякога преглъщах тишината,

която гарантираше света ни.

Но толкова тежеше самотата,

че всеки път умирах, щом се съмне.

 

Но вече нямам сили да е същото.

От многото възкръсване съм друга.

Не мога да забравям и преглъщам.

И вместо да умирам - се събудих.

© Надежда Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??