Вместо есето, което ти поръчаха да напишеш
Когато ми затвориш ти очите
и тялото престане да боли,
когато безвъзвратно ги издишам
надеждите и в техните следи
душата ми, оголена, забрави
за временните (земните) дела,
пред мен когато вечността отваря
врата към неизвестното, в ръка
когато стискам с пръсти твойте длани
и се разпада връзката ти с мен,
усмихвай се. Ни капка от страдание
не искам да почувстваш! Нито ден,
във който да скимтиш, че съм отишла
във лоното на вечността.
След мен - децата ми ще донапишат
живота, като с пръсти по вода.
И спомените ти ще са излишни,
защото сме ги имали сега.
© Павлина Гатева All rights reserved.
