670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Dec 4, 2013, 1:40 PM

Вместо есето, което ти поръчаха да напишеш 

  Poetry » Other
386 0 6

Когато ми затвориш ти очите
и тялото престане да боли,
когато безвъзвратно ги издишам
надеждите и в техните следи

душата ми, оголена, забрави
за временните (земните) дела,
пред мен когато вечността отваря
врата към неизвестното, в ръка

когато стискам с пръсти твойте длани
и се разпада връзката ти с мен,
усмихвай се. Ни капка от страдание
не искам да почувстваш! Нито ден,

във който да скимтиш, че съм отишла
във лоното на вечността.
След мен - децата ми ще донапишат
живота, като с пръсти по вода. 

И спомените ти ще са излишни,
защото сме ги имали сега.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??