Feb 22, 2007, 5:13 PM

Вместо Край

  Poetry
816 0 1
Вместо Край

Зароди се бавно с пролетта,
всяко твое чувство, твоето изкуство
да създаваш врагове.
Всичките събудени цветя,
всяка твоя радост, твоята младост
носи само страхове.

Ако се събудиш под звездите,
дай сърцето си изцяло,
за да видиш как ще се отзова.
Ако се събудиш през май,
подари ми ново начало,
вместо край.

Зароди се бавно с пролетта,
всяко твое момче, твоето сърце
те напуснаха преди.
Всичките грешки в любовта,
всяко твое име, твоите любими
те намразиха дори.

Ако се събудиш под звездите,
дай сърцето си изцяло,
за да видиш как ще се отзова.
Ако се събудиш през май,
подари ми ново начало,
вместо край.

Веднъж ти се събуди с пролетта 
и загуби целия си нов живот.
Къде отминаха щастливите ти дни?
Веднъж ти се размина с цяла година любов
и загуби цялата си нова душа.
Но пак ще бъдеш щастлива, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...