Вместо прегръдка
Не тъжи, мое светло момиче,
всяка зима си тръгва след време.
Не обричай душата си птича
във студа сам-сама да трепери.
Виж, снежинките - беличко-сини
как танцуват, макар и да знаят,
този танц пируетен, стихиен,
само няколко мига ще трае.
Но танцуват, танцуват залудо,
красота, болка, щастие има
във това малко, крехкичко чудо.
После тихо е... всички умират.
Ала там, със телцата си топлят
колко, знаеш ли, стръка тревици?
Дето идната дъхава пролет
ще надигнат зелени главици.
Знай, че преходно всичко в живота е,
непрестанен е, щур кръговрат.
Превържи със утеха крилото си,
излети от проклетия ад.
Разцъфти, мое тъжно момиче,
всички зими сами ще си идат.
И тогава милиарди кокичета
от снежинкови преспи ще никнат.
© Жанет Велкова All rights reserved.
***
