Вместо приказка
Отлагам те до следващото лято
и без това напълно закъснях
и без това навярно съм сгрешила
или не съм... но още ме е страх...
от сто години чакам да се сбъднеш
от сто и десет всъщност съм сама
пантофките си скъсах да те търся
а ти си бил до седмата вълна
и феята ми нещо все я няма
не ми узряха тиквите на двора
котката изяде всички мишки
и аз не знам с какво да дойда...
дали да не опитам с някой влак
и после с лодка по вълните
наблизо казват има фар
ако е тъмно... да ме видиш...
но май е късно... закъснях
а може приказката да е друга
от сто и десет зими съм сама
и май привикнах да те губя...
но следващото лято ще успея
сега не искам – ще поспя...
възможно ли е нищо да не помня
и ти да ме събудиш сутринта...
