Вместо приказка за лека нощ...
Тази рибка на пръта, на другия край,
все блести като златна. И лъже,
че единствено тя трите мои желания
ей така и от раз ще изпълни...
Аз я гледам с привикнало недоверие...
Беше синя, червена и жълта.
Беше жалка, но хищна. Все по-безогледна.
По безпринципност винаги първа.
Уморих се да чакам на пустия бряг
някой сит да помисли за гладния.
Той, керванът, надолу (и без кочияш)
си върви, а пък песове лаят ли, лаят...
Тази рибка на пръта, на другия край,
пак си мисли, че тя е рибаря.
И с измамния блясък на хитра блесна
куп глупаци отново ще хване...
Куп глупаци в капан за наивни души,
но и те са с лимит на търпение.
Ще прогледнат (дано!) и така, току-виж:
златна рибка в тиган - за замезване...
© Дочка Василева All rights reserved.
