Вместо сбогом
"...Булевардът пак мълчи
за твоите очи..."
Жестока, грешна, всеотдайна -
от кръста слязла, от Голгота...
Любов ли бе, магия трайна?!
И с тебе търсихме... кивота.
Животът водеше в играта,
но пък... събудени за малко...
и две на нула - резултата,
безпомощни сме и е жалко...
Но все жадувам твоята десница,
и свежест пия от устните ти ледни.
А ти - безкрайна нежност във зеница!
Не сме на щастие човешко бедни...
В безбрежен унес и, както тогава...
ръцете си протягаш през вълните.
Спасяваш ме от не една жарава.
И пазиш хоризонта за мечтите!
И спомен да съм не желая,
докосването с трепет, ме лекува.
И не насън, наяве и в омая -
отдавна зная как да те целувам!
21. 04. 2008 г.
Ще си кажем: Здравей!
© Мери Попинз All rights reserved.
