Вместо сбогуване
Билетът - купен и багажът - стегнат,
отивам си най-после у дома.
На прага се обръщам за последно
и после тръгвам с вдигната глава.
Със тебе няма днес да се сбогувам,
приеми това и ми прости -
прощални думи нека да не чувам,
раздялата със мене си спести.
Знай, няма аз ръката да ти стисна
на гарата пред идващия влак,
в прегръдка няма тебе да притисна
и да прошепна „Ще се видим пак!"
Не, няма да излъжа, че не плача,
а вятърът в очите вейна прах,
и няма да усетиш как прескача
сърцето ми, обхванато от страх.
На прозореца аз няма да застана
с изкуствена усмивка на уста,
ти няма да ме молиш да остана,
след теб не ще помахам със ръка.
Със поглед няма ти да ме изпратиш
и няма релсите да проследиш с очи,
спомените си далече ще отпратиш,
следата моя времето ще заличи...
И ето ме сега - седя във влака,
отдалечавам се със всеки следващ час,
гордея се с това, че не заплаках,
макар да свършва всичко между нас.
© Ангелина Трифонова All rights reserved.
