Билетът - купен и багажът - стегнат,

отивам си най-после у дома.

На прага се обръщам за последно

и после тръгвам с вдигната глава.

Със тебе няма днес да се сбогувам,

приеми това и ми прости -

прощални думи нека да не чувам,

раздялата със мене си спести.

Знай, няма аз ръката да ти стисна

на гарата пред идващия влак,

в прегръдка няма тебе да притисна

и да прошепна „Ще се видим пак!"

Не, няма да излъжа, че не плача,

а вятърът в очите вейна прах,

и няма да усетиш как прескача

сърцето ми, обхванато от страх.

На прозореца аз няма да застана

с изкуствена усмивка на уста,

ти няма да ме молиш да остана,

след теб не ще помахам със ръка.

Със поглед няма ти да ме изпратиш

и няма релсите да проследиш с очи,

спомените си далече ще отпратиш,

следата моя времето ще заличи...

И ето ме сега - седя във влака,

отдалечавам се със всеки следващ час,

гордея се с това, че не заплаках,

макар да свършва всичко между нас.