Jan 15, 2021, 7:03 PM

Внезапен възторг от живота в стил Пеньо Пенев

  Poetry
1.5K 0 1

Чувствам общия ритъм

събудих се

жив съм

живея

лъч светъл – надежда изгря

хóра, аз ви обичам

обичам

обичам

и чакам от ваша страна

като гръм

като тътен

като мощна градушка

го отми, изличи – заблестя

и видяхме

колко -

малко

нищожно

мизерно

прашинка

ни държеше в плен на страха

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зоя Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...