Jan 15, 2021, 7:03 PM

Внезапен възторг от живота в стил Пеньо Пенев

  Poetry
1.5K 0 1

Чувствам общия ритъм

събудих се

жив съм

живея

лъч светъл – надежда изгря

хóра, аз ви обичам

обичам

обичам

и чакам от ваша страна

като гръм

като тътен

като мощна градушка

го отми, изличи – заблестя

и видяхме

колко -

малко

нищожно

мизерно

прашинка

ни държеше в плен на страха

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зоя Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...