lubara (Любомир Николов)
204 782
Jun 2, 2010, 8:17 PM

Внучето на дядо 

  Poetry » Other
590 0 6

                 Малкото момче Никола,

                 всичко има си детето.

                 Пръстчетата вече са порасли,

                 пери ги със сила до небето.

 

                 Смее се със глас на ”баба Кикерица”,

                 проследява с поглед към небето всяка птица.

                 Дъвче вкусно, скоростно бисквитка,

                 а лицето му е чисто като бяла питка.

 

                 Днеска баба, мама, а и дядо,

                 мажат го с боя по длани и стъпала.

                 После книжката като с печат той оцветява,

                 след пет-шест години ще е силен като хала.

 

                 Отсега момиченцата с интерес поглежда,

                 закачливо и със обич ги разглежда.

                 Ще е хубав, умен и чаровен

                 и към своята сестричка (Боже, дай я!)

                 наш Никола ще е най-грижовен!

 

 27.05.2010.                                    

© Любомир Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??