Омръзна ми от праведници чисти,

живеещи естествено по Божи правила,

разбира се, единствено теоретично,

когато трябва си хванат някой будала.

Дали са чували за „заповеди Божи”,

или отдадени на плътския сърбеж,

решили са, че неподвластни на съдбата

са само тайните им грехове.

Покрили с воал от лицемерие лицата,

като светици се представят пред света.

И само дебнат нейде будалата

с наивност да попадне в „чистия„ им свят,

изпълнен с  разтворени крака

и с пошлост - бетонирани души…