Jul 20, 2012, 9:01 PM

Воал от лицемерие...

  Poetry » Other
802 0 0

Омръзна ми от праведници чисти,

живеещи естествено по Божи правила,

разбира се, единствено теоретично,

когато трябва си хванат някой будала.

Дали са чували за „заповеди Божи”,

или отдадени на плътския сърбеж,

решили са, че неподвластни на съдбата

са само тайните им грехове.

Покрили с воал от лицемерие лицата,

като светици се представят пред света.

И само дебнат нейде будалата

с наивност да попадне в „чистия„ им свят,

изпълнен с  разтворени крака

и с пошлост - бетонирани души…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...