Sep 26, 2014, 7:51 PM

Вода 

  Poetry » Other
389 0 2

Вода

 

Тъга, тъга и пак тъга,

небето се продъни.

Валя, валя и пак валя

и всичко като в сън е.

 

Беда, беда и пак беда,

реките се оттичат.

Валя, валя и пак валя...

Трудно се предрича

 

това, което пада от небето

ще спре или ще ни издави,

водата стигна до небцето,

преглъщаме злощастните си нрави.

 

Валя, валя и пак валя,

къде ни е живота,

покри го мътната вода,

отнесе го потопа.

 

И в тази тиня не един

проклина си съдбата,

оглежда се и сам-самин

остана след водата.

 

Валя, валя и пак валя,

небето се продъни,

вода, вода и пак вода

и всичко като в сън е.

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря Стойна, хубав ден и на теб
  • Едно актуално стихотворение изпълнено с болка,предчувствие на неизбежното и реализъм.
    Валя, валя и пак валя,
    небето се продъни,
    вода, вода и пак вода
    и всичко като сън е.
    Поздравявам ви за постигнатата творба! Хубав ден!
Random works
: ??:??