Вода
Вода
Тъга, тъга и пак тъга,
небето се продъни.
Валя, валя и пак валя
и всичко като в сън е.
Беда, беда и пак беда,
реките се оттичат.
Валя, валя и пак валя...
Трудно се предрича
това, което пада от небето
ще спре или ще ни издави,
водата стигна до небцето,
преглъщаме злощастните си нрави.
Валя, валя и пак валя,
къде ни е живота,
покри го мътната вода,
отнесе го потопа.
И в тази тиня не един
проклина си съдбата,
оглежда се и сам-самин
остана след водата.
Валя, валя и пак валя,
небето се продъни,
вода, вода и пак вода
и всичко като в сън е.
© Бойко Беров All rights reserved.
