Водач
Той застана отпред, вдигна ръце.
Тълпата падна на колене.
Той каза: ето ме, аз съм тук,
Жените припаднаха вкупом.
Децата пищяха в един глас,
Псетата виеха в захлас.
Той каза: тръгнете след мен.
Слепите първи хукнаха напред,
Сакатите след тях се повлякоха,
После и тези, които имаха крака
И ръце, и те тръгнаха нататъка.
Той се изправи гордо над всички
И ги призова да тръгнат след него,
Те се втурнаха като бесни пълчища,
Стъпкаха в щурма болните и сакатите.
Падаха и ставаха, по трупове газеха,
Само за да продължат напред.
Тълпата отнесе всичко в своя устрем,
Развилняла се като вихър из сухите поля.
Помете къщи, огради, площади, деца,
Наддала мощен вик, развяла знамена.
Тълпата този път надделя.
Но той не помръдна.
Той остана там. Водачът.
Сам на празния площад.
Още сочеше с ръката посока,
Която нищо не значеше,
Нищо друго освен
Императорски жест
На една безсилна ръка.
© Ваня Накова All rights reserved.
