Водевил
Когато си отива младостта
и времето безжалостно напредне,
остава спомен в снимка не една,
/с албум забравен в скута ни приседнал./
Той връща пак годините назад,
от черно- бяла лента... носталгична,
и вкара в русло ручейна вода,
та бъдните години да усмихва.
Сега сме други - зрели, помъдрели,
понесли на плещИте кръст съдба,
но щом сме живи, значи сме успели
Голготата да стигнем без вина.
Звездите съхранили във очите,
усмивките, макар и да горчат,
проекции копирни са за дните,
които да посрещнат старостта.
Запазили от детството искрите
на образа лудешки - спомен мил,
следа оставя... и чертае скрито
душата ни безсмъртен водевил.
* водевил - Лека, кратка комедия с анекдотичен сюжет, обикн. с музикален съпровод и пеене на отделни куплети.
© Таня Мезева All rights reserved.
Само усмивка. Тъжно е, че животът е преходен, но все едно да тръгна да плача, че хубава песен е свършила. Не, усмихвам се - че бях тук 
