tanq_mezeva (Таня Мезева)
1591 21301
15.12.2015 г., 0:14 ч.

Водевил 

  Поезия » Друга
603 0 6

Когато си отива младостта
и времето безжалостно напредне,
остава спомен в снимка не една,
/с албум забравен в скута ни приседнал./
Той връща пак годините назад,
от черно- бяла лента... носталгична,
и вкара в русло ручейна вода,
та бъдните години да усмихва.
Сега сме други - зрели, помъдрели,
понесли на плещИте кръст съдба,
но щом сме живи, значи сме успели
Голготата да стигнем без вина. 
Звездите съхранили във очите,
усмивките, макар и да горчат,
проекции копирни са за дните,
които да посрещнат старостта.
Запазили от детството искрите
на образа лудешки - спомен мил,
следа оставя... и чертае скрито
душата ни безсмъртен водевил.


* водевил - Лека, кратка комедия с анекдотичен сюжет, обикн. с музикален съпровод и пеене на отделни куплети.

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво е. Невероятно усещане на финала. Нямаше тъжно за мен Само усмивка. Тъжно е, че животът е преходен, но все едно да тръгна да плача, че хубава песен е свършила. Не, усмихвам се - че бях тук Благодаря за красивия стих!
  • Благодаря! За майсторицата. За мен е чест, но имам още много път до тази титла.
  • Да дойдат зрителите да видят как се пише!Майсторица!
  • Благодаря на прочелите и коментиралите. И за комплимента благодаря, Валери, макар че годините са години.
  • Мъдро!!! Хубаво е, Танче!!!
  • чертае скрито
    душата ни безсмъртен водевил.

    написала си го много точно. )))
Предложения
: ??:??