Jul 19, 2018, 11:08 PM

Воля

  Poetry » Civic
1K 0 0

Лежи народе възбудени,

лежи си кротко, ти лежи.

Под сянката, любима твоя,

ти свойта участ посрещни.

 

Където сведена главица,

ще има кой да посече,

където твоите дечица,

ще друсат мазно маане.

 

Лежи и чакай Кралят слънце.

Да дойде да те отпере.

Да щипне твойте меки бузки.

Кат булка да те отнесе.

 

Безстрастен беше ти, безсрамен!

О‘ просто само си лежа…

С краката вирнати на рамо

И „Ох“ да кажеш не успя.

 

Но имаш своята утеха,

да бъдеш жертвена овца!

Тъпчи по чистата пътека!

Със вяра, пръскай доброта!

 

Да станеш сила без герои,

уви, така и не можа…

Нефелните си мощи стари,

ще влачиш, чакайки смъртта…

 

Това не е прогноза празна,

за жалост туй е реалността.

Съдбовност няма нито правда,

а спяща воля за борба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Митков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...