kastaned4o (Владимир)

Черна Сватба 🇧🇬

Следобедът бе тежък. Небето приличаше на размазан графит върху бял лист. Графит на счупен молив и разнесен с нажежени и влажни пръсти. Вятърът носеше топъл въздух, времето напомняше на началото на един безкраен дъжд. Сякаш никога не е имало слънце и сякаш никога няма да озари това сиво-бяло небе. Дъ ...

kastaned4o

Prose » Short stories

2008-11-06T11:08:32+02:00 1.3K

Кладенец 🇧🇬

КЛАДЕНЕЦ
Кървав кладенец.
Безверие потънало.
Смърт в очи на живи.
Камбанен тътен в пропастта на воините. ...

kastaned4o

Poetry » Philosophical

2008-08-16T12:48:02+03:00 764 1

Воля 🇧🇬

тежко стържеше стъклото по водата
удряше кристалите в огъня
и започна да вали пръстта нагоре към небето
черно лято слънцето мореше
щъркели летяха с човките ...

kastaned4o

Poetry » Philosophical

2008-08-15T08:56:17+03:00 684

Зад ретината на лявото око 🇧🇬

Изигра ли този възел,
оплетен от плътта на твоя гняв?
Усещаш ли очите,
които те гледат от сянката, отсреща...
Усещаш ли ми пулса, ...

kastaned4o

Poetry » Philosophical

2008-08-14T08:48:07+03:00 843 4

Ръж 🇧🇬

воал разсече пътя им
воал предопределено изтъкан
сълзи рисувал
сам по себе си
пропяха гарвани ...

kastaned4o

Poetry » Philosophical

2008-08-13T10:34:24+03:00 881 5

Кърваво сено 🇧🇬

Птицата проплака със гласа на майка.
Жилите претръпнаха от бяс по звездното.
Кучето умря сред Орхидеите...
И нарисувах залеза... за да изгрея сред живите стъбла.
Кукувицата потърси своята челяд. ...

kastaned4o

Poetry » Philosophical

2008-08-12T06:23:04+03:00 624 1

Писмото, което получих от себе си... Писмото, което пращам към теб... 🇧🇬

Как мога да започна начaлото, когато не знам къде би могло да е то...
Сякаш се е разкъсало като тази дреха, с която обличах душата си. Сякаш лети като онзи воал, който ще видя утре в небето. И с който покриха плътта ми.
Как бих могъл да започна писмо до някого, когото не помня от предишни животи?
Во ...

kastaned4o

Prose » Letters

2008-08-10T16:10:45+03:00 1.7K 5

Храм 🇧🇬

заплакаха боите на картините
които наредих във храма
рисувани без пръсти
рисувани със сиви зеници
посегнах да забавя времето ...

kastaned4o

Poetry » Philosophical

2008-08-08T06:09:23+03:00 909 4

Метаморфозата на Търсещия 🇧🇬

Обезумяло бягах...
Кожато по тялото ми бе раздрана от клоните на ужаса...
И жадни вълци ме преследваха...
И викаха за имена си на Силата.
Не бе лъжа, не бе и истина... ...

kastaned4o

Poetry » Philosophical

2008-08-05T09:41:36+03:00 943 2

Време за Жътва на призраци 🇧🇬

Време за Жътва.
Жътва на кървави рани.
Време е - подай ръка, за да те водя!
Време е... време за жътва на призраци.
Сърцето отвори очи и проплака със кървави жили. ...

kastaned4o

Poetry » Philosophical

2008-08-04T06:28:29+03:00 1.1K 4