Врабченце съм нахакано и сиво
и с есента из стария квартал
рисувам лято дето си отива,
за пъстрите листенца ми е жал.
Врабченце съм и уличен побойник,
от мене всички котки се боят.
Сърцето птиче цвърка неспокойно,
живот на глътки в бързащия град.
Врабченце съм и в шепата на Бога
живея ден за ден. И съм добре.
На юг да съм, не искам и не мога,
боецът градски тук ще си умре.