Врабченце съм нахакано и сиво
и с есента из стария квартал
рисувам лято дето си отива,
за пъстрите листенца ми е жал.
Врабченце съм и уличен побойник,
от мене всички котки се боят.
Сърцето птиче цвърка неспокойно,
живот на глътки в бързащия град.
Врабченце съм и в шепата на Бога
живея ден за ден. И съм добре.
На юг да съм, не искам и не мога,
боецът градски тук ще си умре.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
