Студът сковал е почвата кафява,
овошките - покрити с цвят и сняг.
На топлинка врабеца се надява
и свойта песен чикчирика пак.
Сезоните се промениха някак
и всеки е специалист по всичко,
природата разсърди се и с трясък,
поскара Снежко, Слънчо и Тревичко.
Врабецът само, тука се не бърка,
очаква всички да се разберат,
че да каже и на Белощърка
да прелитне щом се укротят.
© Анна Станоева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!