Студът сковал е почвата кафява,
овошките - покрити с цвят и сняг.
На топлинка врабеца се надява
и свойта песен чикчирика пак.
Сезоните се промениха някак
и всеки е специалист по всичко,
природата разсърди се и с трясък,
поскара Снежко, Слънчо и Тревичко.
Врабецът само, тука се не бърка,
очаква всички да се разберат,
че да каже и на Белощърка
да прелитне щом се укротят.
© Анна Станоева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!