Вратата
Вратата
В деня, в който аз умрях, отново започнах да живея.
И разбрах това, че смъртта е само и единствено врата.
Врата от страх или блаженство, които води ни към Ада или Рая.
Та тази мъничка врата, почти забравена от всички живи,
си спомняме едва, когато плахо до нея приближиме.
Виждаш бялото, мъртвешкото лице и казваш „Той замина”.
И изглежда смъртта е ужасът за всички, страхът зловещ,
но защо се случва и така понякога, случайно,
умиращият да е не от страх, треперещ, спокоен, казва „Сбогом”.
И утихва, минава през вратата той без страх.
И разбрах едно, че всичко от страната, друга на вратата,
зависи от живота на човека на Земята.
И че смъртта, врата необикновена, отвежда всеки спрямо него.
Дали е слушал съвестта си правда,
или е вилнял в яростта си грешна...
© Виктория All rights reserved.
