Вратата на дявола
Измислям оправдания
глупави - пред себе си.
Нямам достатъчно доблест
да призная, че сгреших.
Днес най-добрият ми приятел не е жена.
Не е кой да е, а дявола,
той слуша стиховете ми
от другата страна на вратата.
Помня как някога ми казваше:
"Кълна се, не бях забравил,
макар да мислиш, че съм.
Кълна се, не съм те лъгал..."
Вече само аз плача за теб,
дори дяволът ти запали свещ
след всички тези думи,
неписани за друг.
Още търся посоката, по която пое,
а вятърът притъпява сетивата ми...
Търся начин да те върна
от онзи - егоистичния,
та да спася теб,
но и душата си.
Сега сигурно си спомняш с болка за мен
и как казах ти, че не искам да те виждам.
Навярно не си прочел и ред от писмата ми,
но там не излъгах,
когато пишех, че още те обичам.
© Стеси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хайде (градация)!
-
... когато вратите мълчат, прозорците плачат... със снощния дъжд...
-
Няколко твои стихове прочетох, емоционална си. Поздрав за което!
Имам само едно малко "но". Мисля, че ако оформиш всички тези чувства под формата на проза ще звучи много по-добре!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
