Вратата-стена
Години наред се мъчех
да отворя вратата-стена,
зад която си Ти.
Години наред се опитвах
да вдигна завесата,
зад която се усмихваш Ти.
(някъде прочетох,
че Ти целият си усмивка...)
Годините минаваха, аз не успях.
Уморих се от опити и усилия.
Преди да се откажа,
ще се опитам отново,
но без усилия.
Просто ще седна смълчана
пред вратата-стена, ще се отпусна
и ще Те обичам,
този път ще Те обичам истински,
безусловно и безрезервно,
ще Те обичам
заради самата Любов.
И ето, вратата сама се отваря...
И ето, завесата започва
да се вдига...
© Татяна Борисова All rights reserved.
Поздрави!