Jan 31, 2013, 9:16 AM

Време

  Poetry
979 0 1

 Забързани, обзети от копнежа,

търчим в любовен кръговрат

И всеки малко или много е невежа,

перфектни няма в този свят.

 

И питам се, защо ли не прощаваме

на онзи, който е във грешка,

А търсим други и на тях я даваме…

Милувката, тъй искрена… Човешка.

 

Сменил съм много хубави любови,

признавам и със тях съм бил щастлив,

Но само ти в сърцето ми зарови

твоя облик светъл и красив!

 

Поне след всичко между нас

добър урок остави в мене…

„Добре е да живееш във захлас,

но на любовта ù трябва време!”.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Недялков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...