Jan 31, 2013, 9:16 AM

Време

  Poetry
978 0 1

 Забързани, обзети от копнежа,

търчим в любовен кръговрат

И всеки малко или много е невежа,

перфектни няма в този свят.

 

И питам се, защо ли не прощаваме

на онзи, който е във грешка,

А търсим други и на тях я даваме…

Милувката, тъй искрена… Човешка.

 

Сменил съм много хубави любови,

признавам и със тях съм бил щастлив,

Но само ти в сърцето ми зарови

твоя облик светъл и красив!

 

Поне след всичко между нас

добър урок остави в мене…

„Добре е да живееш във захлас,

но на любовта ù трябва време!”.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Недялков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...