Време
Денят минава като час,
часът - като минута.
Минутите са вечност между нас.
Насред телата ни стои,
уплашена от хорските злини,
желаеща да спре безкрая
и чакаща да иде в рая.
Секундите на нея и помагат,
желаят да я променят,
но не успяват пътят да покажат,
един е той -
тежък и пуст.
И някога, когато всичко свърши,
и времето нормално си тече,
ще се изправим двамата,
не чужди,
а с вплетени един във друг ръце.
Ще гледаме Луната във омая,
на острова ще бъдем всеки миг
и всеки наш вик ще е забрава,
забрава, за която аз платих.
© Силвия All rights reserved.
