Време

Poetry

599 0 1

Във времето на вълците

хората се превърнаха в кучета,

бягащи с подвити опашки

пред белите зъби на глутницата,

светещи в тъмното - като ножове.

Единствената мечта на кучетата -

да станат вълци.

Единственото съжаление -

не могат.

Единствената мечта -

вълци в прераждането.

Умряха ли човеците?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0