Oct 13, 2020, 8:27 AM

Време

  Poetry » Other
599 1 1

 

Времето броди през безкрайната буря.

И глождят го мигове пясъчен глад.

В студен упокой

Държи и притуля

Часовник с беззъб циферблат.

Времето броди през безкрайната буря...

 

Времето броди през безкрайната буря.

И вее го стихиен, призрачния бяг

Мъчно, морно

Скита, накуцва

в приливи, отливи до отвъдния бряг

Времето броди през безкрайната буря...

 

Времето броди през безкрайната буря.

И отгоре сипе се солта навред.

Бавно съхне,

 не старее, не бърза.

Прокалнато да върви само напред

Времето броди през безкрайната буря...

 

Времето броди през безкрайната буря.

Жадно за всичките глътки щастие.

Обгарят стомаха му

Секунди- светулки

Няма ги сълзите, само прах е...

Времето броди през безкрайната буря...

              

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • "И вее го стихиен..." - без "го", И отгоре се сипе солта му навред, и т.н.
    Вземи си поизглади мислите, струва си. Ако не си струваше, не бих ти обърнала внимание

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...