Oct 13, 2020, 8:27 AM

Време

  Poetry » Other
597 1 1

 

Времето броди през безкрайната буря.

И глождят го мигове пясъчен глад.

В студен упокой

Държи и притуля

Часовник с беззъб циферблат.

Времето броди през безкрайната буря...

 

Времето броди през безкрайната буря.

И вее го стихиен, призрачния бяг

Мъчно, морно

Скита, накуцва

в приливи, отливи до отвъдния бряг

Времето броди през безкрайната буря...

 

Времето броди през безкрайната буря.

И отгоре сипе се солта навред.

Бавно съхне,

 не старее, не бърза.

Прокалнато да върви само напред

Времето броди през безкрайната буря...

 

Времето броди през безкрайната буря.

Жадно за всичките глътки щастие.

Обгарят стомаха му

Секунди- светулки

Няма ги сълзите, само прах е...

Времето броди през безкрайната буря...

              

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • "И вее го стихиен..." - без "го", И отгоре се сипе солта му навред, и т.н.
    Вземи си поизглади мислите, струва си. Ако не си струваше, не бих ти обърнала внимание

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...