13.10.2020 г., 8:27 ч.

Време 

  Поезия » Друга
199 1 1

 

Времето броди през безкрайната буря.

И глождят го мигове пясъчен глад.

В студен упокой

Държи и притуля

Часовник с беззъб циферблат.

Времето броди през безкрайната буря...

 

Времето броди през безкрайната буря.

И вее го стихиен, призрачния бяг

Мъчно, морно

Скита, накуцва

в приливи, отливи до отвъдния бряг

Времето броди през безкрайната буря...

 

Времето броди през безкрайната буря.

И отгоре сипе се солта навред.

Бавно съхне,

 не старее, не бърза.

Прокалнато да върви само напред

Времето броди през безкрайната буря...

 

Времето броди през безкрайната буря.

Жадно за всичките глътки щастие.

Обгарят стомаха му

Секунди- светулки

Няма ги сълзите, само прах е...

Времето броди през безкрайната буря...

              

 

 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "И вее го стихиен..." - без "го", И отгоре се сипе солта му навред, и т.н.
    Вземи си поизглади мислите, струва си. Ако не си струваше, не бих ти обърнала внимание
Предложения
: ??:??