Време
А ми се иска да беше лесно и просто,
с лекота да живея този живот
С поглед замечтан към простора
без да забързвам сърдечния ход
А вечер да прегръщат деня ми
силни ръце с увереност мъжка
Разсеяли всяко дребно съмнение
Подплатили чувствата с обич най-дръзка
А ми се иска да присъстват в този мой свят
вълшебствата от приказка стара
Да вярвам в нескритото чудо... да бъда
и да търся жива вода от безкрая
А ми се иска да имам своята пролет,
майски дъжд с бухнал люляк в слънчева прелест
Да дочакам онези писма с топли целувки
развълнували нощния сън с капката нежност
А как още искам да живея с наслада,
с цветната свежест, и топлата есен
да мога, да обичам, нищо друго не искам
без да мисля за края, да изживея своето време
© Валя Сотирова All rights reserved.
