От Габрово към Сливен,
от Ямбол към Разград,
народът ще се вдигне.
Търпи ли се от глад?
Силистра, Видин, Плевен,
Монтана, Пловдив, Лом,
на кой му е потребен
студен и празен дом?
В Дупница и Перник,
В Русе, Варна, Сопот,
вече са на мерник,
бучи от бесен ропот.
В Търново, Калофер,
София, Пирдоп,
също недоволства
българският роб.
Търпението свърши.
Народът, дълго чака.
Време е, всички мърши
да хвърлиме от влака.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
