Време, направи ми Път...
В Р Е М Е, Н А П Р А В И М И П Ъ Т . . .
_____________________________________________________
Направи ми път, Време! Бързам...
Бързам да живея, Време.
Ала... Май бързам към Смъртта?
Отчаяно диря живи въглени.
Под пепелта студена.
И само Куклите със стъклени очи.
Ме изпиваха със устни зажаднели.
А Слънцето отново си залязваше на Запад.
Дявол да го вземе, Време.
Ти си стар, проклет разбойник.
Гониш волно литналите ветрове.
Ала също като мене си самотник.
Къде отиде, мило Време?
Стой! Не бягай. Не ме оставяй сам...
В това толкова тъжно и разплакано Безвремие.
Във което нищо няма. Дори и Вятър.
Времето ли?
То беше заминало другаде. Някъде...
2011 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев All rights reserved.
