Mar 27, 2011, 11:13 PM

Време, направи ми Път... 

  Poetry
1209 0 24

 

 

 

 

 

 

 

                                    В Р Е М Е,   Н А П Р А В И   М И   П Ъ Т . . .

 

          _____________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

                                    Направи ми път, Време! Бързам...

 

                                    Бързам да живея, Време.

 

                                    Ала... Май бързам към Смъртта?

 

 

 

 

                                    Отчаяно диря живи въглени.

 

                                    Под пепелта студена.

 

 

 

 

                                   И само Куклите със стъклени очи.

 

                                   Ме изпиваха със устни зажаднели.

 

                                   А Слънцето отново си залязваше на Запад.

 

 

 

 

                                   Дявол да го вземе, Време.

 

                                   Ти си стар, проклет разбойник.

 

                                   Гониш волно литналите ветрове.

 

                                   Ала също като мене си самотник.

 

 

 

 

                                   Къде отиде, мило Време?

 

 

 

 

                                   Стой! Не бягай. Не ме оставяй сам...

 

                                   В това толкова тъжно и разплакано Безвремие.

 

                                   Във което нищо няма. Дори и Вятър.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                  Времето ли?

 

                                  То беше заминало другаде. Някъде...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                               2011 г.

 

                                                                                    Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Би било добре...поне временно...да не мислим за времето
  • Натали, Боби, Цвети - думите не стигат да изразя благодарността си.

    ЗДРАВЕЙТЕ !!!
  • Съкровен стих - вопъл и стон на ранена душа... хубав
  • ...а беше наше!
    "Дявол да го вземе, Време."
  • "Дявол да го вземе, Време.
    Ти си стар, проклет разбойник.
    Гониш волно литналите ветрове.
    Ала също като мене си самотник."

    !!!
  • Благодаря ви от цялото си Сърце, Мариники, Силвия, Дани, Оги...
    ЗДРАВЕЙТЕ И БЪДЕТЕ !!!
  • Космополитна Поезия!
    Поздрави, Виктор!
  • " Направи ми път, Време! Бързам...



    Бързам да живея, Време.



    Ала... Май бързам към Смъртта?"
    Невероятно е! Раждането, първата глътка въздух е началото на края- от този миг нататък ние бързаме към Смърта.Важно е как ще осмислим бързането? А ти го правиш красиво! Поздрав!

  • Времето е като нас и в нас- Вечно! Поздрав Виктор!
  • никой не е победил времето...
    но нали ние сме в него и то е в нас...
    Виктор, пожелавам ти времето да сбъдне
    всичките ти мечти и желания...сърдечно..
  • Благодаря, Ивон! Много...
  • Тъжни струни е докоснала душата!С поздрави, Вик!
  • Радко, Галя, Лили, Поете, Ники, Вилдан, Бароне, Ели, Абагар,
    Римоза, Лорита - признателен съм за проникновените коментари.
    Думите на ми стигат, за да изразя какво чувствам в момента.

    ЗДРАВЕЙТЕ, ВСИЧКИ !!!
  • БРАВО!
  • "Стой! Не бягай. Не ме оставяй сам...
    В това толкова тъжно и разплакано Безвремие.
    Във което нищо няма. Дори и Вятър."
    ...............................................
    Има дни, в които безвремието
    ни побеждава, но ти помни Поете,
    че след всеки тъжен дъжд, изгрява цветна дъга
    и дарява ни ново усмихнато начало (ако преминем под нея)!!!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!!!








  • Привет!
    " Къде отиде, мило Време?
    Стой! Не бягай. Не ме оставяй сам.
    В това толкова тъжно и разплакано Безвремие."
    Да, уви така е......Panta Rei!!!
    Поздравления за написаното!
  • Къде отиде, мило Време?
    Мълчи разплакано Безвремие.
    Не бързай към Смъртта! Не ти е още време!
    Аз знам, че ще те има всъщност Винаги!
    Дори и да не вярваш вече в приказки...
    Ще си останеш Безграничност!
    В началото ни, във което няма край!
    В една Вселена - без часовници и спряло време.
    Миг за обичане на святост нечия!
  • Времето е в теб, Виктор! Поздравления, победителю! Барона
  • Аплодисменти, Виктор!
  • извън нас няма време, дълбок и истински стих
  • Изстрадани мисли за времето. Поздрав!
  • Силвия, Румяна - благодаря ви за прочита и коментарите!
    Да, Руми, всекиму са известни тези слова на Апостола, ала темата на моя скромен стих е съвсем друга.
  • Не сме това, което бяхме,
    времето е неумолимо.
    Беше пролет, лято, а сега е зима.
    Сезоните менят се, меним се и ние,
    но мечтите си остават и не остаряват...

    Пожелавам ти време, да сбъднеш мечтите си Вик! Прекрасни стихове, малко тъжни, но времето назад не можем да върнем, колкото и да искаме!
  • Благодаря ти, Жарко Момиче!
Random works
: ??:??