Време разделно.

Jan 31, 2020, 7:48 AM

Poetry » Love, Phylosophy

603 2 2

Аз цял живот стихиите преследвам

и срещнах бури с нежни имена.

Как исках да си полъх за последно,

а не горчивата, най-тъжната сълза...

Не вярвам във пороя от очите ми.

От обич мислех, че така преливам.

А то било е болка за отричане

на туй сърце до празно що изстива.

Дошло е времето, разделно прѝживе.

По дяволите в гроба, мъртвите душѝ!

Дали ще съживи да имаш някой ближен?

Не знам. За тебе Господ ме уби...

Стихопат.

Danny Diester

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Иринакис (Ирина Колева)

2020-01-31T17:09:00+02:00

Тъгата ти е тъжна не само за теб. Всеки ред си пропил с нея и ....много е осезаема.
генек (Георги Коновски)

2020-01-31T11:18:06+02:00

Хубаво.
За бурите с нежни имена има маса вицове - как идват и какво отнасят.