Аз цял живот стихиите преследвам
и срещнах бури с нежни имена.
Как исках да си полъх за последно,
а не горчивата, най-тъжната сълза...
Не вярвам във пороя от очите ми.
От обич мислех, че така преливам.
А то било е болка за отричане
на туй сърце до празно що изстива.
Дошло е времето, разделно прѝживе.
По дяволите в гроба, мъртвите душѝ!
Дали ще съживи да имаш някой ближен?
Не знам. За тебе Господ ме уби...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
