Аз цял живот стихиите преследвам
и срещнах бури с нежни имена.
Как исках да си полъх за последно,
а не горчивата, най-тъжната сълза...
Не вярвам във пороя от очите ми.
От обич мислех, че така преливам.
А то било е болка за отричане
на туй сърце до празно що изстива.
Дошло е времето, разделно прѝживе.
По дяволите в гроба, мъртвите душѝ!
Дали ще съживи да имаш някой ближен?
Не знам. За тебе Господ ме уби... ...