Време разделно.
Аз цял живот стихиите преследвам
и срещнах бури с нежни имена.
Как исках да си полъх за последно,
а не горчивата, най-тъжната сълза...
Не вярвам във пороя от очите ми.
От обич мислех, че така преливам.
А то било е болка за отричане
на туй сърце до празно що изстива.
Дошло е времето, разделно прѝживе.
По дяволите в гроба, мъртвите душѝ!
Дали ще съживи да имаш някой ближен?
Не знам. За тебе Господ ме уби...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
