Aug 16, 2007, 10:14 PM

Време за обичане

  Poetry
863 0 13
                                       На М.

Обичам твоите ръце.
Уморените, силните, грубите.
С мен стават различни.
Страстни, ласкави, нежни.

Когато моите са в твоите ръце,
забравям страха си от бурите.
Искам в твоите прегръдки цяла нощ,
нищо, че за другите си лош.

Нищо, че не си за мен.
Знам - в теб има и лято, и есен.
Отпразнувай ме преди тръгване,
създай ми спомен-обещание.

Недей ми три сълзите,
не е време за сбогуване.
Нашето време за обичане е.
Аз пак ще съм тук, не бой се.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...